ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

Тази поетична творба е запазена само в три преписа, два от които се намират в началото и в края на Изборника от 1073 г. — Симеонов сборник, чийто оригинал не е запазен, но който е бил преписан и посветен на Киевския княз Святослав, като похвалата и в двата преписа е посветена на княз Святослав. Третият препис, принадлежащ на Кирило-Белозарския манастир, е запазил в Похвалата името на цар Симеон. Похвалата е владетелска ода, изградена от 27 стиха. Тя принадлежи към старобългарската декламационна поезия и е написана в 12-сричен стих. Похвалата е искрено, макар и не твърде съвършено словесно „приношение” за царя, чиято ерудиция е вдъхновила създателя й. Акцентът във възхвалните слова към цар Симеон пада върху неговото книголюбие. Назоваването градира качествата на владетеля: многоучен, учещ и любител на книгите. В този смисъл е и съпоставката с цар Птолемей, станал за византийците символ на ерудит и библиофил. Сравненията са традиционни за византийската императорска тема и показват, че авторът познава най-често срещаните словесни модели на този жанр. Поетичната структура е под влияние на една стихотворна похвала за император Василий I, имаща не само същия ритмичен строеж, но и същия брой стихове. За да спазва стиха, авторът на Похвалата усложнява синтаксиса й, без да може да постигне стройността на Азбучната молитва или на Прогласа към Евангелието.

В Похвалата са заявени принципите на отворения превод (на превода по смисъл) почти така, както ги намираме в предисловието към „Богословие” на Йоан Екзарх.

ИЗДАНИЯ: Първата публикация вж. у:  К а л а й д о в и ч, К. Йоан Екзарх болгарский. М., 1824. След това е многократно обнародвана. Пълен преглед на изданията вж. в последното издание на Изборника: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), I. Изследвания и текст. С., 1991. Там са обнародвани и двата преписа, обрамчващи текста на Изборника — на с. 202-203 и 720-721. В същото издание има списък на преписите на Изборника.

ЛИТЕРАТУРА:  С о б о л е в с к и й, А. И. Черковнославянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за черковнославянския език. Сборник за народни умотворения..., 16,17, 1900; Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии, СПб, 1910;  А н г е л о в, Б. С т. Похвала царю Симеону. — В: Изборник Святослава 1073 г., М., 1977, 247-263;  H a u p t o v a, Z. Der altkirchenslavische Vers und seine byzantinischen Vorbilder. Beitraege zur byzantinischen Geschichte im 9.—10. Jahrhundert, Praha, 1978, 335—360;  A н г е л о в, Б. С т. За три съчинения в Симеоновите сборници. 1. Похвала за цар Симеон. Старобългарска литература, 5, 1979, 10-20;  Х а у п т о в а, З. Похвала царю Симеону, ее автор и византийские образцы. Старобългарска литература, 10,1981, 88-94;  Б о ж и л о в, И в. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. С., 1983, 162-165.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 91-92, (старобългарски текст и прозаичен превод); Българска историческа библиотека, I, С., 1928, № 4, 1-2 (старобългарски текст и превод); Стара българска книжнина, 1, 77-78 (превод на Ив. Дуйчев); Христоматия1, с. 101 (превод, препечатан от Българска историческа библиотека, същото и в останалите издания); Кирило-Методиевски страници. С., 1983, с. 187 (превод на Кр. Станчев).

Тук поместеният превод е направен по последното издание (1991) от Кл. Иванова.

ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

Великият между [царете цар Симеон] [1],
възжаждал със желание пресилно —
той, мощният владетел, — да открие
познанията, скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий [2],
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.

Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.

Нов Птолемей [3] като им се представи,
но не по вяра — по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.

Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. И в двата преписа на Похвалата от 1073 г. се чете: „Великият между князете княз Святослав”.

2. Василий Велики (ок. 330-9.08.378) — раннохристиянски църковен и книжовен деец. Споменаването единствено на св. Василий Велики от многобройните византийски автори, фрагменти от чиито съчинения са поместени в Изборника, озадачава някои изследователи. Така З. Хауптова счита, че Похвалата е по-скоро предназначена за друга книга и изказва хипотезата, че е възможно тя да е била първоначално написана от Йоан Екзарх към неговия Шестоднев, в основата на който стои Шестоднева на Василий Велики. Тази хипотеза едва ли може да се приеме. По-вероятно е споменаването на Василий Велики да е във връзка със следващата веднага след Похвалата статия „На св. Василий от това [съчинение], което е срещу Евномий, за Светия Дух”.

3. Сравнението е или с Птолемей I Сотер (337-283 пр.н.е.), основателя на Александрийската библиотека, или с Птолемей II Филаделф (285-246 пр.н.е.), при когото се извършва преводът на Стария завет от еврейски на гръцки език — т.нар. Септуагинта. В контекста на Похвалата е по-вероятно авторът да има предвид Птолемей Сотер.